втренчване

Речник на българския език

втренчване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • фтренчване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. втрен-ч-ва-не
членувано втрен-ч-ва-не-то
мн.ч. втрен-ч-ва-ния
членувано втрен-ч-ва-ни-я-та