втренча

Речник на българския език

втрѐнча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

втрѐнчиш, мин. св. втрѐнчих, мин. прич. втрѐнчил, св.вж. втренчвам.

Грешни изписвания (3)

  • втренчъ
  • фтренча
  • фтренчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице втрен-ча втрен-чим
2 лице втрен-чиш втрен-чи-те
3 лице втрен-чи втрен-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице втрен-чих втрен-чих-ме
2 лице втрен-чи втрен-чих-те
3 лице втрен-чи втрен-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице втрен-чех втрен-чех-ме
2 лице втрен-че-ше втрен-чех-те
3 лице втрен-че-ше втрен-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице втренчил съм втренчила съм втренчило съм втренчили сме
2 лице втренчил си втренчила си втренчило си втренчили сте
3 лице втренчил е втренчила е втренчило е втренчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях втренчил бях втренчила бях втренчило бяхме втренчили
2 лице беше втренчил беше втренчила беше втренчило бяхте втренчили
3 лице беше втренчил беше втренчила беше втренчило бяха втренчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще втренча ще втренчим
2 лице ще втренчиш ще втренчите
3 лице ще втренчи ще втренчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм втренчил ще съм втренчила ще съм втренчило ще сме втренчили
2 лице ще си втренчил ще си втренчила ще си втренчило ще сте втренчили
3 лице ще е втренчил ще е втренчила ще е втренчило ще са втренчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да втренча щяхме да втренчим
2 лице щеше да втренчиш щяхте да втренчите
3 лице щеше да втренчи щяха да втренчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм втренчил щях да съм втренчила щях да съм втренчило щяхме да сме втренчили
2 лице щеше да си втренчил щеше да си втренчила щеше да си втренчило щяхте да сте втренчили
3 лице щеше да е втренчил щеше да е втренчила щеше да е втренчило щяха да са втренчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице втренчел съм втренчела съм втренчело съм втренчели сме
2 лице втренчел си втренчела си втренчело си втренчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице втренчил съм втренчила съм втренчило съм втренчили сме
2 лице втренчил си втренчила си втренчило си втренчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм втренчил била съм втренчила било съм втренчило били сме втренчили
2 лице бил си втренчил била си втренчила било си втренчило били сте втренчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да втренча щяла съм да втренча щяло съм да втренча щели сме да втренчим
2 лице щял си да втренчиш щяла си да втренчиш щяло си да втренчиш щели сте да втренчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм втренчил щяла съм да съм втренчила щяло съм да съм втренчило щели сме да сме втренчили
2 лице щял си да си втренчил щяла си да си втренчила щяло си да си втренчило щели сте да сте втренчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих втренчил бих втренчила бих втренчило бихме втренчили
2 лице би втренчил би втренчила би втренчило бихте втренчили
3 лице би втренчил би втренчила би втренчило биха втренчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
втрен-чи втрен-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род втрен-чен
непълен член втрен-че-ния
пълен член втрен-че-ни-ят
женски род втрен-че-на
членувано втрен-че-на-та
среден род втрен-че-но
членувано втрен-че-но-то
множествено число втрен-че-ни
членувано втрен-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род втрен-чил
непълен член втрен-чи-лия
пълен член втрен-чи-ли-ят
женски род втрен-чи-ла
членувано втрен-чи-ла-та
среден род втрен-чи-ло
членувано втрен-чи-ло-то
множествено число втрен-чи-ли
членувано втрен-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род втрен-чел
женски род втрен-че-ла
среден род втрен-че-ло
множествено число втрен-че-ли