втвърдител

Речник на българския език

втвърдѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • втвардител
  • втвардитил
  • втвърдитил
  • фтвардител
  • фтвардитил
  • фтвърдител
  • фтвърдитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. втвър-ди-тел
непълен член втвър-ди-те-ля
пълен член втвър-ди-те-лят
мн.ч. втвър-ди-те-ли
членувано втвър-ди-те-ли-те
бройна форма втвър-ди-те-ля
звателна форма