встрастя се

Речник на българския език

встрастя̀ се преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

встрастѝш се, мин. св. встрастѝх се, мин. прич. встрастѝл се, св.вж. встрастявам се.

Грешни изписвания (3)

  • встрастя си
  • встръстя се
  • встръстя си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице встрас-тя встрас-тим
2 лице встрас-тиш встрас-ти-те
3 лице встрас-ти встрас-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице встрас-тих встрас-тих-ме
2 лице встрас-ти встрас-тих-те
3 лице встрас-ти встрас-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице встрас-тях встрас-тях-ме
2 лице встрас-те-ше встрас-тях-те
3 лице встрас-те-ше встрас-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице встрастил съм встрастила съм встрастило съм встрастили сме
2 лице встрастил си встрастила си встрастило си встрастили сте
3 лице встрастил е встрастила е встрастило е встрастили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях встрастил бях встрастила бях встрастило бяхме встрастили
2 лице беше встрастил беше встрастила беше встрастило бяхте встрастили
3 лице беше встрастил беше встрастила беше встрастило бяха встрастили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще встрастя ще встрастим
2 лице ще встрастиш ще встрастите
3 лице ще встрасти ще встрастят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм встрастил ще съм встрастила ще съм встрастило ще сме встрастили
2 лице ще си встрастил ще си встрастила ще си встрастило ще сте встрастили
3 лице ще е встрастил ще е встрастила ще е встрастило ще са встрастили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да встрастя щяхме да встрастим
2 лице щеше да встрастиш щяхте да встрастите
3 лице щеше да встрасти щяха да встрастят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм встрастил щях да съм встрастила щях да съм встрастило щяхме да сме встрастили
2 лице щеше да си встрастил щеше да си встрастила щеше да си встрастило щяхте да сте встрастили
3 лице щеше да е встрастил щеше да е встрастила щеше да е встрастило щяха да са встрастили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице встрастял съм встрастяла съм встрастяло съм встрастели сме
2 лице встрастял си встрастяла си встрастяло си встрастели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице встрастил съм встрастила съм встрастило съм встрастили сме
2 лице встрастил си встрастила си встрастило си встрастили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм встрастил била съм встрастила било съм встрастило били сме встрастили
2 лице бил си встрастил била си встрастила било си встрастило били сте встрастили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да встрастя щяла съм да встрастя щяло съм да встрастя щели сме да встрастим
2 лице щял си да встрастиш щяла си да встрастиш щяло си да встрастиш щели сте да встрастите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм встрастил щяла съм да съм встрастила щяло съм да съм встрастило щели сме да сме встрастили
2 лице щял си да си встрастил щяла си да си встрастила щяло си да си встрастило щели сте да сте встрастили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих встрастил бих встрастила бих встрастило бихме встрастили
2 лице би встрастил би встрастила би встрастило бихте встрастили
3 лице би встрастил би встрастила би встрастило биха встрастили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
встрас-ти встрас-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род встрас-тен
непълен член встрас-те-ния
пълен член встрас-те-ни-ят
женски род встрас-те-на
членувано встрас-те-на-та
среден род встрас-те-но
членувано встрас-те-но-то
множествено число встрас-те-ни
членувано встрас-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род встрас-тил
непълен член встрас-ти-лия
пълен член встрас-ти-ли-ят
женски род встрас-ти-ла
членувано встрас-ти-ла-та
среден род встрас-ти-ло
членувано встрас-ти-ло-то
множествено число встрас-ти-ли
членувано встрас-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род встрас-тял
женски род встрас-тя-ла
среден род встрас-тя-ло
множествено число встрас-те-ли