встрастявам се

Речник на българския език

встрастя̀вам се преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

встрастя̀ваш се, несв. и встрастя̀ се, св. Увличам се страстно; пристрастявам се. Беше се встрастил в алкохола.

Грешни изписвания (7)

  • встрастявам си
  • встрастявъм се
  • встрастявъм си
  • встръстявам се
  • встръстявам си
  • встръстявъм се
  • встръстявъм си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице встрас-тя-вам встрас-тя-ва-ме
2 лице встрас-тя-ваш встрас-тя-ва-те
3 лице встрас-тя-ва встрас-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице встрас-тя-вах встрас-тя-вах-ме
2 лице встрас-тя-ва встрас-тя-вах-те
3 лице встрас-тя-ва встрас-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице встрас-тя-вах встрас-тя-вах-ме
2 лице встрас-тя-ва-ше встрас-тя-вах-те
3 лице встрас-тя-ва-ше встрас-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице встрастявал съм встрастявала съм встрастявало съм встрастявали сме
2 лице встрастявал си встрастявала си встрастявало си встрастявали сте
3 лице встрастявал е встрастявала е встрастявало е встрастявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях встрастявал бях встрастявала бях встрастявало бяхме встрастявали
2 лице беше встрастявал беше встрастявала беше встрастявало бяхте встрастявали
3 лице беше встрастявал беше встрастявала беше встрастявало бяха встрастявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще встрастявам ще встрастяваме
2 лице ще встрастяваш ще встрастявате
3 лице ще встрастява ще встрастяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм встрастявал ще съм встрастявала ще съм встрастявало ще сме встрастявали
2 лице ще си встрастявал ще си встрастявала ще си встрастявало ще сте встрастявали
3 лице ще е встрастявал ще е встрастявала ще е встрастявало ще са встрастявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да встрастявам щяхме да встрастяваме
2 лице щеше да встрастяваш щяхте да встрастявате
3 лице щеше да встрастява щяха да встрастяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм встрастявал щях да съм встрастявала щях да съм встрастявало щяхме да сме встрастявали
2 лице щеше да си встрастявал щеше да си встрастявала щеше да си встрастявало щяхте да сте встрастявали
3 лице щеше да е встрастявал щеше да е встрастявала щеше да е встрастявало щяха да са встрастявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице встрастявал съм встрастявала съм встрастявало съм встрастявали сме
2 лице встрастявал си встрастявала си встрастявало си встрастявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице встрастявал съм встрастявала съм встрастявало съм встрастявали сме
2 лице встрастявал си встрастявала си встрастявало си встрастявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм встрастявал била съм встрастявала било съм встрастявало били сме встрастявали
2 лице бил си встрастявал била си встрастявала било си встрастявало били сте встрастявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да встрастявам щяла съм да встрастявам щяло съм да встрастявам щели сме да встрастяваме
2 лице щял си да встрастяваш щяла си да встрастяваш щяло си да встрастяваш щели сте да встрастявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм встрастявал щяла съм да съм встрастявала щяло съм да съм встрастявало щели сме да сме встрастявали
2 лице щял си да си встрастявал щяла си да си встрастявала щяло си да си встрастявало щели сте да сте встрастявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих встрастявал бих встрастявала бих встрастявало бихме встрастявали
2 лице би встрастявал би встрастявала би встрастявало бихте встрастявали
3 лице би встрастявал би встрастявала би встрастявало биха встрастявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
встрас-тя-вай встрас-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род встрас-тя-ван
непълен член встрас-тя-ва-ния
пълен член встрас-тя-ва-ни-ят
женски род встрас-тя-ва-на
членувано встрас-тя-ва-на-та
среден род встрас-тя-ва-но
членувано встрас-тя-ва-но-то
множествено число встрас-тя-ва-ни
членувано встрас-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род встрас-тя-вал
непълен член встрас-тя-ва-лия
пълен член встрас-тя-ва-ли-ят
женски род встрас-тя-ва-ла
членувано встрас-тя-ва-ла-та
среден род встрас-тя-ва-ло
членувано встрас-тя-ва-ло-то
множествено число встрас-тя-ва-ли
членувано встрас-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род встрас-тя-вал
женски род встрас-тя-ва-ла
среден род встрас-тя-ва-ло
множествено число встрас-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род встрас-тя-ващ
непълен член встрас-тя-ва-щия
пълен член встрас-тя-ва-щи-ят
женски род встрас-тя-ва-ща
членувано встрас-тя-ва-ща-та
среден род встрас-тя-ва-що
членувано встрас-тя-ва-що-то
множествено число встрас-тя-ва-щи
членувано встрас-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

встрас-тя-вай-ки