встрастяване

Речник на българския език

встрастяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • встрастъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. встрас-тя-ва-не
членувано встрас-тя-ва-не-то
мн.ч. встрас-тя-ва-ния
членувано встрас-тя-ва-ни-я-та