встрани

Речник на българския език

встранѝ наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. За място — вляво или вдясно от една точка; настрана. Той стоеше встрани от пътя.
2. За посока — вляво или вдясно от една точка. Спрях встрани от пътя.
3. Настрана; в периферията, а не в центъра. Не участваше в политиката, стремеше се да стои поне малко встрани.

Грешни изписвания (1)

  • встръни