встранѝ — наречие (тип 188)
Значение
нареч.
1. За място — вляво или вдясно от една точка; настрана. Той стоеше встрани от пътя.
2. За посока — вляво или вдясно от една точка. Спрях встрани от пътя.
3. Настрана; в периферията, а не в центъра. Не участваше в политиката, стремеше се да стои поне малко встрани.
1. За място — вляво или вдясно от една точка; настрана. Той стоеше встрани от пътя.
2. За посока — вляво или вдясно от една точка. Спрях встрани от пътя.
3. Настрана; в периферията, а не в центъра. Не участваше в политиката, стремеше се да стои поне малко встрани.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- встръни