всеуслушание

Речник на българския език

всеуслушание съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. все-ус-лу-ша-ние
членувано все-ус-лу-ша-ни-е-то
мн.ч. все-ус-лу-ша-ния
членувано все-ус-лу-ша-ни-я-та