всеопрощение

Речник на българския език

всеопрощение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • всеопроштение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. все-оп-ро-ще-ние
членувано все-оп-ро-ще-ни-е-то
мн.ч. все-оп-ро-ще-ния
членувано все-оп-ро-ще-ни-я-та