връзкар

Речник на българския език

връзка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

връзка̀рят, връзка̀ря, мн. връзка̀ри, м. Разг. Пренебр. Лице, което има връзки (в 7 знач.) и се възползва от тях.

Грешни изписвания (1)

  • вразкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връз-кар
непълен член връз-ка-ря
пълен член връз-ка-рят
мн.ч. връз-ка-ри
членувано връз-ка-ри-те
бройна форма връз-ка-ри
звателна форма връз-ка-рю