вратня

Речник на българския език

вра̀тня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. вра̀тни, ж. Диал. Вратник.

Грешни изписвания (1)

  • вратнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. врат-ня
членувано врат-ня-та
мн.ч. врат-ни
членувано врат-ни-те
звателна форма