врабче

Речник на българския език

1. врабчѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. врабчѐта, ср. Дребна непрелетна птичка с тъмносив цвят, която живее в населени места.
прил. вра̀бчи, вра̀бча, вра̀бче и вра̀бчо, мн. вра̀бчи.

Грешни изписвания (1)

  • връбче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. враб-че
членувано враб-че-то
мн.ч. враб-че-та
членувано враб-че-та-та

2. врабче — ср. р.

врабче е производна форма на врабчи (ср. р.).