воловар

Речник на българския език

волова̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

волова̀рят, волова̀ря, мн. волова̀ри, м. Човек, нает да пасе волове, крави.
същ. умал. волова̀рче, мн. волова̀рчета, ср.
прил. волова̀рски, волова̀рска, волова̀рско, мн. волова̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • волувар
  • вуловар
  • вулувар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-ло-вар
непълен член во-ло-ва-ря
пълен член во-ло-ва-рят
мн.ч. во-ло-ва-ри
членувано во-ло-ва-ри-те
бройна форма во-ло-ва-ри
звателна форма во-ло-ва-рю