вол

Речник на българския език

вол съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

во̀лът, во̀ла, мн. воло̀ве, (два) во̀ла, м. Скопено мъжко говедо, което се използва за работа.
прил. во̀лски, во̀лска, во̀лско, мн. во̀лски. Волска кола.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вол
непълен член во-ла
пълен член во-лът
мн.ч. во-ло-ве
членувано во-ло-ве-те
бройна форма во-ла
звателна форма