вокализация

Речник на българския език

вокализа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • вокалезацеа
  • вокалезацеъ
  • вокалезацея
  • вокалезациа
  • вокалезациъ
  • вокалезация
  • вокализацеа
  • вокализацеъ
  • вокализацея
  • вокализациа
  • вокализациъ
  • вокълезацеа
  • вокълезацеъ
  • вокълезацея
  • вокълезациа
  • вокълезациъ
  • вокълезация
  • вокълизацеа
  • вокълизацеъ
  • вокълизацея
  • вокълизациа
  • вокълизациъ
  • вокълизация
  • вукалезацеа
  • вукалезацеъ
  • вукалезацея
  • вукалезациа
  • вукалезациъ
  • вукалезация
  • вукализацеа
  • вукализацеъ
  • вукализацея
  • вукализациа
  • вукализациъ
  • вукализация
  • вукълезацеа
  • вукълезацеъ
  • вукълезацея
  • вукълезациа
  • вукълезациъ
  • вукълезация
  • вукълизацеа
  • вукълизацеъ
  • вукълизацея
  • вукълизациа
  • вукълизациъ
  • вукълизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-ка-ли-за-ция
членувано во-ка-ли-за-ци-я-та
мн.ч. во-ка-ли-за-ции
членувано во-ка-ли-за-ци-и-те
звателна форма