войнолюбие

Речник на българския език

войнолю̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • войнулюбие
  • вуйнолюбие
  • вуйнулюбие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вой-но-лю-бие
членувано вой-но-лю-би-е-то
мн.ч. вой-но-лю-бия
членувано вой-но-лю-би-я-та