войнолюбец

Речник на българския език

войнолю̀бец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • войнолюбиц
  • войнулюбец
  • войнулюбиц
  • вуйнолюбец
  • вуйнолюбиц
  • вуйнулюбец
  • вуйнулюбиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вой-но-лю-бец
непълен член вой-но-лю-бе-ца
пълен член вой-но-лю-бе-цът
мн.ч. вой-но-люб-ци
членувано вой-но-люб-ци-те
бройна форма вой-но-люб-ци
звателна форма вой-но-лю-бе-цо