водило

Речник на българския език

1. водило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

водило е производна форма на водя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. водило — мин. деят. св. прич. ср. р.

водило е производна форма на водя (мин. деят. св. прич. ср. р.).