водил

Речник на българския език

1. водил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

водил е производна форма на водя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. водил — мин. деят. св. прич. м. р.

водил е производна форма на водя (мин. деят. св. прич. м. р.).