водело

Речник на българския език

1. водело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

водело е производна форма на водя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. водело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

водело е производна форма на водя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).