вложител

Речник на българския език

вложѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

вложѝтелят, вложѝтеля, мн. вложѝтели, м. Този, който прави или има влог (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • вложитил
  • влужител
  • влужитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вло-жи-тел
непълен член вло-жи-те-ля
пълен член вло-жи-те-лят
мн.ч. вло-жи-те-ли
членувано вло-жи-те-ли-те
бройна форма вло-жи-те-ли
звателна форма вло-жи-те-лю