влетя

Речник на българския език

влетя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

влетѝш, мин. св. влетя̀х, мин. прич. влетя̀л, св.вж. влитам.

Грешни изписвания (4)

  • влетйа
  • влетйъ
  • влитйа
  • влитйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вле-тя вле-тим
2 лице вле-тиш вле-ти-те
3 лице вле-ти вле-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вле-тях вле-тях-ме
2 лице вле-тя вле-тях-те
3 лице вле-тя вле-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вле-тях вле-тях-ме
2 лице вле-те-ше вле-тях-те
3 лице вле-те-ше вле-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влетял съм влетяла съм влетяло съм влетели сме
2 лице влетял си влетяла си влетяло си влетели сте
3 лице влетял е влетяла е влетяло е влетели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях влетял бях влетяла бях влетяло бяхме влетели
2 лице беше влетял беше влетяла беше влетяло бяхте влетели
3 лице беше влетял беше влетяла беше влетяло бяха влетели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще влетя ще влетим
2 лице ще влетиш ще влетите
3 лице ще влети ще влетят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм влетял ще съм влетяла ще съм влетяло ще сме влетели
2 лице ще си влетял ще си влетяла ще си влетяло ще сте влетели
3 лице ще е влетял ще е влетяла ще е влетяло ще са влетели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да влетя щяхме да влетим
2 лице щеше да влетиш щяхте да влетите
3 лице щеше да влети щяха да влетят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм влетял щях да съм влетяла щях да съм влетяло щяхме да сме влетели
2 лице щеше да си влетял щеше да си влетяла щеше да си влетяло щяхте да сте влетели
3 лице щеше да е влетял щеше да е влетяла щеше да е влетяло щяха да са влетели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влетял съм влетяла съм влетяло съм влетели сме
2 лице влетял си влетяла си влетяло си влетели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влетял съм влетяла съм влетяло съм влетели сме
2 лице влетял си влетяла си влетяло си влетели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм влетял била съм влетяла било съм влетяло били сме влетели
2 лице бил си влетял била си влетяла било си влетяло били сте влетели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да влетя щяла съм да влетя щяло съм да влетя щели сме да влетим
2 лице щял си да влетиш щяла си да влетиш щяло си да влетиш щели сте да влетите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм влетял щяла съм да съм влетяла щяло съм да съм влетяло щели сме да сме влетели
2 лице щял си да си влетял щяла си да си влетяла щяло си да си влетяло щели сте да сте влетели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих влетял бих влетяла бих влетяло бихме влетели
2 лице би влетял би влетяла би влетяло бихте влетели
3 лице би влетял би влетяла би влетяло биха влетели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вле-ти вле-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вле-тял
непълен член вле-те-лия
пълен член вле-те-ли-ят
женски род вле-тя-ла
членувано вле-тя-ла-та
среден род вле-тя-ло
членувано вле-тя-ло-то
множествено число вле-те-ли
членувано вле-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вле-тял
женски род вле-тя-ла
среден род вле-тя-ло
множествено число вле-те-ли