влекач

Речник на българския език

влека̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. влека̀чи, (два) влека̀ча, м. Кораб или автомобил, чиято функция е да влачи, тегли след себе си друг кораб, съоръжение, товар.

Грешни изписвания (1)

  • вликач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вле-кач
непълен член вле-ка-ча
пълен член вле-ка-чът
мн.ч. вле-ка-чи
членувано вле-ка-чи-те
бройна форма вле-ка-ча
звателна форма