властитутка

Речник на българския език

властитутка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. влас-ти-тут-ка
членувано влас-ти-тут-ка-та
мн.ч. влас-ти-тут-ки
членувано влас-ти-тут-ки-те
звателна форма влас-ти-тут-ке