владетелка

Речник на българския език

владѐтелка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. владѐтелки, ж. Жена владетел.

Грешни изписвания (7)

  • владетелкъ
  • владетилка
  • владетилкъ
  • влъдетелка
  • влъдетелкъ
  • влъдетилка
  • влъдетилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вла-де-тел-ка
членувано вла-де-тел-ка-та
мн.ч. вла-де-тел-ки
членувано вла-де-тел-ки-те
звателна форма вла-де-тел-ко