владелец

Речник на българския език

владѐлец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. владѐлци, м. Спец. В правото — този, който владее недвижима собственост; собственик, притежател.

Грешни изписвания (3)

  • владелиц
  • влъделец
  • влъделиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вла-де-лец
непълен член вла-де-ле-ца
пълен член вла-де-ле-цът
мн.ч. вла-дел-ци
членувано вла-дел-ци-те
бройна форма вла-дел-ци
звателна форма вла-де-ле-цо