вкореняване

Речник на българския език

вкореняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вкоренъване
  • фкоренъване
  • фкореняване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вко-ре-ня-ва-не
членувано вко-ре-ня-ва-не-то
мн.ч. вко-ре-ня-ва-ния
членувано вко-ре-ня-ва-ни-я-та