вкоравяване

Речник на българския език

вкоравяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вкоравъване
  • фкоравъване
  • фкоравяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вко-ра-вя-ва-не
членувано вко-ра-вя-ва-не-то
мн.ч. вко-ра-вя-ва-ния
членувано вко-ра-вя-ва-ни-я-та