вкаменяване

Речник на българския език

вкаменяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вкаменъване
  • фкаменъване
  • фкаменяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вка-ме-ня-ва-не
членувано вка-ме-ня-ва-не-то
мн.ч. вка-ме-ня-ва-ния
членувано вка-ме-ня-ва-ни-я-та