високопреосвещенство

Речник на българския език

висо̀копреосвещѐнство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-со-коп-ре-ос-ве-щен-с-т-во
членувано ви-со-коп-ре-ос-ве-щен-с-т-во-то
мн.ч. ви-со-коп-ре-ос-ве-щен-с-т-ва
членувано ви-со-коп-ре-ос-ве-щен-с-т-ва-та