високоговорител

Речник на българския език

високоговорѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

високоговорѝтелят, високоговорѝтеля, мн. високоговорѝтели, (два) високоговорѝтеля, м. Устройство към радиоуредба за възпроизвеждане на по-висок звук, който да се слуша на открити места от много хора.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-со-ко-го-во-ри-тел
непълен член ви-со-ко-го-во-ри-те-ля
пълен член ви-со-ко-го-во-ри-те-лят
мн.ч. ви-со-ко-го-во-ри-те-ли
членувано ви-со-ко-го-во-ри-те-ли-те
бройна форма ви-со-ко-го-во-ри-те-ля
звателна форма