вир

Речник на българския език

1. вир съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

виръ̀т, вира̀, мн. вѝрове, (два) вѝра, м.
1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.
2. Диал. Локва, гьол.
същ. умал. вѝрче, мн. вѝрчета, ср.Вир-вода. Разг. Съвсем мокър. Станах вир-вода, докато дойда.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вир
непълен член ви-ра
пълен член ви-рът
мн.ч. ви-ро-ве
членувано ви-ро-ве-те
бройна форма ви-ра
звателна форма

2. Вир географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение