виолончело

Речник на българския език

виолончѐло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. виолончѐла, ср. Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас; чело.

Грешни изписвания (15)

  • веолончело
  • веолончелу
  • веолунчело
  • веолунчелу
  • веулончело
  • веулончелу
  • веулунчело
  • веулунчелу
  • виолончелу
  • виолунчело
  • виолунчелу
  • виулончело
  • виулончелу
  • виулунчело
  • виулунчелу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-о-лон-че-ло
членувано ви-о-лон-че-ло-то
мн.ч. ви-о-лон-че-ла
членувано ви-о-лон-че-ла-та