виолончѐло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. виолончѐла, ср. Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас; чело.
Грешни изписвания (15)
- веолончело
- веолончелу
- веолунчело
- веолунчелу
- веулончело
- веулончелу
- веулунчело
- веулунчелу
- виолончелу
- виолунчело
- виолунчелу
- виулончело
- виулончелу
- виулунчело
- виулунчелу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ви-о-лон-че-ло | |
|---|---|---|
| членувано | ви-о-лон-че-ло-то | |
| мн.ч. | ви-о-лон-че-ла | |
| членувано | ви-о-лон-че-ла-та |