вилен

Речник на българския език

вѝлен — прилагателно име (тип 79)

Значение

вж. вѝла

Грешни изписвания (1)

вилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		ви-лен
		непълен член	вил-ния
		пълен член	вил-ни-ят
	ж. р.		вил-на
	ж. р.	членувано	вил-на-та
	ср. р.		вил-но
	ср. р.	членувано	вил-но-то
мн. ч.			вил-ни
мн. ч.		членувано	вил-ни-те

Връзки

Вход