взривяване

Речник на българския език

взривя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • взревяване
  • взревявани
  • взревявъне
  • взревявъни
  • взривявани
  • взривявъне
  • взривявъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. взри-вя-ва-не
членувано взри-вя-ва-не-то
мн.ч. взри-вя-ва-ния
членувано взри-вя-ва-ни-я-та