взаимопоръчител

Речник на българския език

взаимопоръчител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вза-и-мо-по-ръ-чи-тел
непълен член вза-и-мо-по-ръ-чи-те-ля
пълен член вза-и-мо-по-ръ-чи-те-лят
мн.ч. вза-и-мо-по-ръ-чи-те-ли
членувано вза-и-мо-по-ръ-чи-те-ли-те
бройна форма вза-и-мо-по-ръ-чи-те-ли
звателна форма вза-и-мо-по-ръ-чи-те-лю