вещер

Речник на българския език

вѐщер — съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. вѐщери, м. В българската митология — магьосник, зъл дух.

Грешни изписвания (3)

  • вештер
  • вештир
  • вещир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-щер
непълен член ве-ще-ра
пълен член ве-ще-рът
мн.ч. ве-ще-ри
членувано ве-ще-ри-те
бройна форма ве-ще-ри
звателна форма ве-ще-ре

Връзки