вехтошарка

Речник на българския език

вехтоша̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. вехтоша̀рки, ж. Жена вехтошар.

Грешни изписвания (7)

  • вехтошаркъ
  • вехтушарка
  • вехтушаркъ
  • вихтошарка
  • вихтошаркъ
  • вихтушарка
  • вихтушаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вех-то-шар-ка
членувано вех-то-шар-ка-та
мн.ч. вех-то-шар-ки
членувано вех-то-шар-ки-те
звателна форма вех-то-шар-ке