вехтория

Речник на българския език

вехторѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. вехторѝи, ж. Разг. Пренебр. Стар, износен предмет, дреха. Само събира вехтории, нещо май му има.

Грешни изписвания (7)

  • вехториъ
  • вехтуриъ
  • вехтурия
  • вихториъ
  • вихтория
  • вихтуриъ
  • вихтурия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вех-то-рия
членувано вех-то-ри-я-та
мн.ч. вех-то-рии
членувано вех-то-ри-и-те
звателна форма