вестникопродавец

Речник на българския език

вестникопрода̀вец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. вестникопрода̀вци, м. Продавач на вестници.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вес-т-ни-коп-ро-да-вец
непълен член вес-т-ни-коп-ро-да-ве-ца
пълен член вес-т-ни-коп-ро-да-ве-цът
мн.ч. вес-т-ни-коп-ро-дав-ци
членувано вес-т-ни-коп-ро-дав-ци-те
бройна форма вес-т-ни-коп-ро-дав-ци
звателна форма вес-т-ни-коп-ро-да-ве-цо