вестникарче

Речник на българския език

вестника̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • веснекарче
  • весникарче
  • вестнекарче
  • виснекарче
  • висникарче
  • вистнекарче
  • вистникарче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вес-т-ни-кар-че
членувано вес-т-ни-кар-че-то
мн.ч. вес-т-ни-кар-че-та
членувано вес-т-ни-кар-че-та-та