вербувач

Речник на българския език

вербувач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вер-бу-вач
непълен член вер-бу-ва-ча
пълен член вер-бу-ва-чът
мн.ч. вер-бу-ва-чи
членувано вер-бу-ва-чи-те
бройна форма вер-бу-ва-чи
звателна форма вер-бу-ва-чо