вербовчик

Речник на българския език

вербовчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вер-бов-чик
непълен член вер-бов-чи-ка
пълен член вер-бов-чи-кът
мн.ч. вер-бов-чи-ци
членувано вер-бов-чи-ци-те
бройна форма вер-бов-чи-ци
звателна форма вер-бов-чи-ко