венчило

Речник на българския език

венчѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. венчѝла, ср.
1. Само ед. Венчавка.
2. Остар. Венец (във 2 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • венчилу
  • винчило
  • винчилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вен-чи-ло
членувано вен-чи-ло-то
мн.ч. вен-чи-ла
членувано вен-чи-ла-та