венчаване

Речник на българския език

венча̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • венчавани
  • венчавъне
  • венчавъни
  • винчаване
  • винчавани
  • винчавъне
  • винчавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вен-ча-ва-не
членувано вен-ча-ва-не-то
мн.ч. вен-ча-ва-ния
членувано вен-ча-ва-ни-я-та