вентилация

Речник на българския език

вентила̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Проветряване на помещения с помощта на особени устройства.
2. Системата от такива устройства и уреди.
прил. вентилацио̀нен, вентилацио̀нна, вентилацио̀нно, мн. вентилацио̀нни.

Грешни изписвания (23)

  • вентелацеа
  • вентелацеъ
  • вентелацея
  • вентелациа
  • вентелациъ
  • вентелация
  • вентилацеа
  • вентилацеъ
  • вентилацея
  • вентилациа
  • вентилациъ
  • винтелацеа
  • винтелацеъ
  • винтелацея
  • винтелациа
  • винтелациъ
  • винтелация
  • винтилацеа
  • винтилацеъ
  • винтилацея
  • винтилациа
  • винтилациъ
  • винтилация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вен-ти-ла-ция
членувано вен-ти-ла-ци-я-та
мн.ч. вен-ти-ла-ции
членувано вен-ти-ла-ци-и-те
звателна форма