векуване

Речник на българския език

векуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ку-ва-не
членувано ве-ку-ва-не-то
мн.ч. ве-ку-ва-ния
членувано ве-ку-ва-ни-я-та