вежда

Речник на българския език

вѐжда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вѐжди, ж. Всяка от двете ивици косми над очите. Тънки вежди. Дебели вежди. Гъсти вежди. Високи вежди.
Гледам изпод вежди.Разг. Гледам, без да вдигам глава, сърдито, враждебно.

Грешни изписвания (1)

  • веждъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. веж-да
членувано веж-да-та
мн.ч. веж-ди
членувано веж-ди-те
звателна форма