вегетация

Речник на българския език

вегета̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В ботаниката — процес на развитие на растенията, в който се образуват вегетативните им органи.
прил. вегетацио̀нен, вегетацио̀нна, вегетацио̀нно, мн. вегетацио̀нни. Вегетационен период.

Грешни изписвания (23)

  • вегетацеа
  • вегетацеъ
  • вегетацея
  • вегетациа
  • вегетациъ
  • вегитацеа
  • вегитацеъ
  • вегитацея
  • вегитациа
  • вегитациъ
  • вегитация
  • вигетацеа
  • вигетацеъ
  • вигетацея
  • вигетациа
  • вигетациъ
  • вигетация
  • вигитацеа
  • вигитацеъ
  • вигитацея
  • вигитациа
  • вигитациъ
  • вигитация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ге-та-ция
членувано ве-ге-та-ци-я-та
мн.ч. ве-ге-та-ции
членувано ве-ге-та-ци-и-те
звателна форма