вегета̀ция — съществително име, женски род (тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец. В ботаниката — процес на развитие на растенията, в който се образуват вегетативните им органи.
прил. вегетацио̀нен, вегетацио̀нна, вегетацио̀нно, мн. вегетацио̀нни. Вегетационен период.
прил. вегетацио̀нен, вегетацио̀нна, вегетацио̀нно, мн. вегетацио̀нни. Вегетационен период.
Грешни изписвания (23)
- вегетацеа
- вегетацеъ
- вегетацея
- вегетациа
- вегетациъ
- вегитацеа
- вегитацеъ
- вегитацея
- вегитациа
- вегитациъ
- вегитация
- вигетацеа
- вигетацеъ
- вигетацея
- вигетациа
- вигетациъ
- вигетация
- вигитацеа
- вигитацеъ
- вигитацея
- вигитациа
- вигитациъ
- вигитация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ве-ге-та-ция | |
---|---|---|
членувано | ве-ге-та-ци-я-та | |
мн.ч. | ве-ге-та-ции | |
членувано | ве-ге-та-ци-и-те | |
звателна форма | — |