вдовец

Речник на българския език

вдовѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. вдовцѝ, м. Мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си.

Грешни изписвания (1)

  • вдувец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вдо-вец
непълен член вдо-ве-ца
пълен член вдо-ве-цът
мн.ч. вдов-ци
членувано вдов-ци-те
бройна форма вдов-ци
звателна форма вдо-ве-цо